понаостри

Речник на българския език

1. понаостри — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понаостри е производна форма на понаостря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понаостри — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понаостри е производна форма на понаостря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понаостри — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понаостри е производна форма на понаостря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понаостри — повелително наклонение, ед. ч.

понаостри е производна форма на понаостря (повелително наклонение, ед. ч.).