понаострело

Речник на българския език

1. понаострело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаострело е производна форма на понаостря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаострело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понаострело е производна форма на понаостря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).