понаострело
1.
понаострело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
понаострело
е производна форма
на понаостря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
понаострело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
понаострело
е производна форма
на понаостря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).