понаострела

Речник на българския език

1. понаострела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаострела е производна форма на понаостря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаострела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понаострела е производна форма на понаостря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).