понаострел
1.
понаострел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понаострел
е производна форма
на понаостря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понаострел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
понаострел
е производна форма
на понаостря (мин. деят. несв. прич. м. р.).