понамусил съм

Речник на българския език

1. понамусил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понамусил съм е производна форма на понамуся (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понамусил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понамусил съм е производна форма на понамуся (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).