понамусил си

Речник на българския език

1. понамусил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понамусил си е производна форма на понамуся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понамусил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понамусил си е производна форма на понамуся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).