понамусило е

Речник на българския език

1. понамусило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамусило е е производна форма на понамуся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понамусило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамусило е е производна форма на понамуся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).