понамусили

Речник на българския език

1. понамусили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понамусили е производна форма на понамуся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понамусили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понамусили е производна форма на понамуся (мин. деят. св. прич. мн. ч.).