понамусил

Речник на българския език

1. понамусил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамусил е производна форма на понамуся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамусил — мин. деят. св. прич. м. р.

понамусил е производна форма на понамуся (мин. деят. св. прич. м. р.).