понамуси

Речник на българския език

1. понамуси — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понамуси е производна форма на понамуся (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понамуси — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понамуси е производна форма на понамуся (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понамуси — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понамуси е производна форма на понамуся (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понамуси — повелително наклонение, ед. ч.

понамуси е производна форма на понамуся (повелително наклонение, ед. ч.).