понамусел

Речник на българския език

1. понамусел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамусел е производна форма на понамуся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамусел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понамусел е производна форма на понамуся (мин. деят. несв. прич. м. р.).