понамусвахте

Речник на българския език

1. понамусвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понамусвахте е производна форма на понамусвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понамусвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понамусвахте е производна форма на понамусвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).