понамусвали

Речник на българския език

1. понамусвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понамусвали е производна форма на понамусвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понамусвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понамусвали е производна форма на понамусвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. понамусвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понамусвали е производна форма на понамусвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. понамусвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понамусвали е производна форма на понамусвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).