понамръщил е

Речник на българския език

1. понамръщил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамръщил е е производна форма на понамръщя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамръщил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамръщил е е производна форма на понамръщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).