понамръщил

Речник на българския език

1. понамръщил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамръщил е производна форма на понамръщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамръщил — мин. деят. св. прич. м. р.

понамръщил е производна форма на понамръщя (мин. деят. св. прич. м. р.).