понамръщели

Речник на българския език

1. понамръщели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понамръщели е производна форма на понамръщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понамръщели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понамръщели е производна форма на понамръщя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).