понамръщел

Речник на българския език

1. понамръщел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамръщел е производна форма на понамръщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамръщел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понамръщел е производна форма на понамръщя (мин. деят. несв. прич. м. р.).