понамръщвахте

Речник на българския език

1. понамръщвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понамръщвахте е производна форма на понамръщвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понамръщвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понамръщвахте е производна форма на понамръщвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).