понамръщвах

Речник на българския език

1. понамръщвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понамръщвах е производна форма на понамръщвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понамръщвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понамръщвах е производна форма на понамръщвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).