понамръщвал си

Речник на българския език

1. понамръщвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понамръщвал си е производна форма на понамръщвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понамръщвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понамръщвал си е производна форма на понамръщвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. понамръщвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понамръщвал си е производна форма на понамръщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).