понамръщвало съм

Речник на българския език

1. понамръщвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

понамръщвало съм е производна форма на понамръщвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. понамръщвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

понамръщвало съм е производна форма на понамръщвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. понамръщвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

понамръщвало съм е производна форма на понамръщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).