понамръщвало е

Речник на българския език

1. понамръщвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамръщвало е е производна форма на понамръщвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понамръщвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамръщвало е е производна форма на понамръщвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понамръщвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамръщвало е е производна форма на понамръщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).