понамръщвал

Речник на българския език

1. понамръщвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамръщвал е производна форма на понамръщвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамръщвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамръщвал е производна форма на понамръщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понамръщвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понамръщвал е производна форма на понамръщвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понамръщвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понамръщвал е производна форма на понамръщвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).