понамокряха

Речник на българския език

1. понамокряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понамокряха е производна форма на понамокрям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понамокряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понамокряха е производна форма на понамокрям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).