понамокрях

Речник на българския език

1. понамокрях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понамокрях е производна форма на понамокрям (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понамокрях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понамокрях е производна форма на понамокрям (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).