понамокряло

Речник на българския език

1. понамокряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамокряло е производна форма на понамокрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понамокряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамокряло е производна форма на понамокрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понамокряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

понамокряло е производна форма на понамокрям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понамокряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понамокряло е производна форма на понамокрям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).