понамокрял

Речник на българския език

1. понамокрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамокрял е производна форма на понамокрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамокрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамокрял е производна форма на понамокрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понамокрял — мин. деят. св. прич. м. р.

понамокрял е производна форма на понамокрям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понамокрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

понамокрял е производна форма на понамокрям (мин. деят. несв. прич. м. р.).