понамокреше

Речник на българския език

1. понамокреше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понамокреше е производна форма на понамокря (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понамокреше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понамокреше е производна форма на понамокря (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).