понаместил си

Речник на българския език

1. понаместил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понаместил си е производна форма на понаместя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понаместил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понаместил си е производна форма на понаместя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).