понаместило е

Речник на българския език

1. понаместило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаместило е е производна форма на понаместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаместило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаместило е е производна форма на понаместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).