понаместили

Речник на българския език

1. понаместили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понаместили е производна форма на понаместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаместили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понаместили е производна форма на понаместя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).