понаместила е

Речник на българския език

1. понаместила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаместила е е производна форма на понаместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаместила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаместила е е производна форма на понаместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).