понамести

Речник на българския език

1. понамести — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понамести е производна форма на понаместя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понамести — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понамести е производна форма на понаместя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понамести — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понамести е производна форма на понаместя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понамести — повелително наклонение, ед. ч.

понамести е производна форма на понаместя (повелително наклонение, ед. ч.).