понаместели

Речник на българския език

1. понаместели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понаместели е производна форма на понаместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаместели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понаместели е производна форма на понаместя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).