понамесил е

Речник на българския език

1. понамесил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамесил е е производна форма на понамеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамесил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамесил е е производна форма на понамеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).