понамесило си

Речник на българския език

1. понамесило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понамесило си е производна форма на понамеся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понамесило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понамесило си е производна форма на понамеся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).