понамесило е

Речник на българския език

1. понамесило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамесило е е производна форма на понамеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понамесило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамесило е е производна форма на понамеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).