понамесило

Речник на българския език

1. понамесило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамесило е производна форма на понамеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понамесило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понамесило е производна форма на понамеся (мин. деят. св. прич. ср. р.).