понамесело

Речник на българския език

1. понамесело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамесело е производна форма на понамеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понамесело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понамесело е производна форма на понамеся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).