понамесели

Речник на българския език

1. понамесели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понамесели е производна форма на понамеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понамесели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понамесели е производна форма на понамеся (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).