понамесела

Речник на българския език

1. понамесела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понамесела е производна форма на понамеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понамесела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понамесела е производна форма на понамеся (мин. деят. несв. прич. ж. р.).