понамесел

Речник на българския език

1. понамесел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамесел е производна форма на понамеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамесел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понамесел е производна форма на понамеся (мин. деят. несв. прич. м. р.).