понамазвал

Речник на българския език

1. понамазвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамазвал е производна форма на понамазвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамазвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамазвал е производна форма на понамазвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понамазвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понамазвал е производна форма на понамазвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понамазвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понамазвал е производна форма на понамазвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).