понамазал

Речник на българския език

1. понамазал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамазал е производна форма на понамажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамазал — мин. деят. св. прич. м. р.

понамазал е производна форма на понамажа (мин. деят. св. прич. м. р.).