понамаза

Речник на българския език

1. понамаза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понамаза е производна форма на понамажа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понамаза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понамаза е производна форма на понамажа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).