поналяхте

Речник на българския език

1. поналяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поналяхте е производна форма на поналея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поналяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поналяхте е производна форма на поналея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).