поналяха

Речник на българския език

1. поналяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поналяха е производна форма на поналея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поналяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поналяха е производна форма на поналея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).