поналях

Речник на българския език

1. поналях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поналях е производна форма на поналея (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поналях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поналях е производна форма на поналея (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).