поналяло

Речник на българския език

1. поналяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поналяло е производна форма на поналея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поналяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поналяло е производна форма на поналея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. поналяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поналяло е производна форма на поналея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. поналяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поналяло е производна форма на поналея (мин. деят. св. прич. ср. р.).