поналяла

Речник на българския език

1. поналяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поналяла е производна форма на поналея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поналяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поналяла е производна форма на поналея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. поналяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поналяла е производна форма на поналея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. поналяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поналяла е производна форма на поналея (мин. деят. св. прич. ж. р.).